-
5.– 8. септември 2019 г. Посещение в Украйна за работна среща на членове на Асоциацията с учители и ученици от Болградската гимназия
Особено интересно и ново събитие за Асоциацията беше четиридневното пътуване в Украйна по маршрут София – Браила – Болград – Одеса – Измаил – София, което се проведе от 5. до 8. септември 2019 г. Основната цел беше да видим как се пази духът на родното от бесарабските българи. Резултатите от това пътуване надминаха нашите очаквания. Всички бяхме не само удовлетворени, но и емоционално заредени, трогнати, очаровани от това, което видяхме. Беше истински урок по родолюбие. В Браила бяхме за кратко, но успяхме да видим къщата, където е живял Ботев от 1869 до 1871 г., паметната плоча на мястото, където през 1869 г. е основано Българското книжовно дружество. Разходихме се по брега, откъдето Вазовите хъшове са гледали България.
Главната точка на нашето пътуване беше работната среща с учители от Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ с цел осъществяване на диалог и сътрудничество в общата ни кауза – възпитание в родолюбие.
За да представя макар и частично въздействието на видяното там, ще си позволя да цитирам откъс от статията „Прародина и родина“, написана от една от участничките в това пътуване – Красимира Йончева, учител по история. Статията е публикувана в сайта „Площад Славейков“.
„С голямо закъснение и притеснени от това, стигнахме Болград. За да преживеем най-смисления и затрогващ празник на Съединението на Родина и Прародина… Пред сградата на гимназията, с българско и украинско знаме, в национални костюми и празнично усмихнати, ни очакваха деца и възрастни, за да ни поздравят с „Добре дошли!“. Директорката, госпожа Снежана Скорич, покани представители на нашата група да участват в поставянето на цветя пред паметника на патрона на гимназията Георги Раковски. А сетне…
Отвориха се вратите на училището и пред изумените ни очи блесна, а в ушите ни прогърмя, великолепна песен, в изпълнение на ученическия хор, подреден амфитеатрално на главното стълбище… Оттук започна и разказът на г-жа Скорич за днешната Болградска гимназия, съпътстван от посещения на класни стаи и кабинети, на кътове за отдих и салони с разнообразно предназначение. Срещахме светли детски погледи, слушахме родна реч – омайна и сладка, радвахме се на решени с впечатляващ естетичен вкус интериорни пространства. И се преизпълвахме, и с неподправена гордост, и с искрено възхищение – тук, заедно с нашите, мощно туптяха сърцата на Българи!“
В Болград посетихме и други места, където бесарабските българи съхраняват духа на родното: двата местни храма, Българския културен център, паметника на опълченците.
В Одеса поставихме цветя на паметника на Христо Ботев в градинката на площад „Прохоровски“ и на паметната плоча на сградата на някогашната Втора мъжка гимназия, където той започва да учи в края на 1863 г. Установихме връзка с редакцията на списание „Роден край“. Видяхме и къщата, където Иван Вазов е писал в изгнание романа „Под игото“.
В Измаил поднесохме венец пред Ботевия паметник, поставен пред централната сграда на Измаилския държавен хуманитарен университет по повод 100 години от Освобождението на България.
Бих обобщила преживяното в Украйна, като цитирам благодарственото писмо (написано от Ванюша Гигова), което Асоциацията изпрати до Директорката на Болградската гимназия г-жа Снежана Скорич:
„Това, което видяхме във Вашата гимназия, надмина всички очаквания. Децата, колегите и атмосферата докоснаха сърцата и умовете ни. Всяка дума за родината спираше дъха, вълнуваше, просълзяваше. Често оставахме безмълвни, защото емоциите издаваха всичко: изненада, възторг, очарование, гордост. Вие, уважаеми колеги, ни показахте, че родината съществува извън териториалните си граници, защото в Болградската гимназия „Георги С. Раковски“ растат и се възпитават деца, които знаят свещените думи слово, любов, дом, мама и ги изричат на езика на своите прабългарски предци.
(…)
Благодарим Ви за посрещането и за преживяванията, които ни накараха да преосмислим нашата работа като учители и нашето битие като българи.“
По решение на УС на АУБЕЛ закупихме книги за подарък на Болградската гимназия и венци за поднасяне на паметниците на стойност 299 лв. Много от колегите добавиха към това и методически пособия, учебници, художествена литература.
За осъществяването на това пътуване работиха много колеги. Бих казала, че по различен начин всички направиха с готовност и вдъхновение своя личен принос и всички изпитахме заслужено удовлетворение.