УЧИТЕЛ ПО ЛИТЕРАТУРА ЛИ? ДА, ОТ ТЯХ СЪМ!
Перифразирането, допустимо, но не и самоцелно, на заглавието на известната книга на високоценения проф. Никола Георгиев иде да покаже не друго, а възторгването от единението на съмишленици, посветили усилията си в сферата на преподаването на предмета български език и литература в родното училище.
С оглед изпълняването на своите задачи и последователното достигане до поставяните цели, Асоциацията на учителите по български език и литература (АУБЕЛ) в сътрудничество с Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) за поредна година проведе специализирана тематична конференция – „Методически проекти на учителя по български език и литература”. Двудневният национален форум (28.10.2017 – 29.10.2017), събрал в заседателната зала на ЦРЧР колеги, но преди всичко съидейници, ангажирани дейно с проблемите и предизвикателствата пред образователната система, предостави възможност за разнопосочни търсения и вглеждания в отделните аспекти на преподаването на предмета български език и литература в съответните етапи на обучение.
Съобразно направените наблюдения и получените резултати и оценки от обсъжданията, всички участници в семинара – и лектори, и гости – в пълно съгласие се обединиха около нагласите и представите за потребността от подобни по-непосредствени общувания сред колегията и размяната на опит и впечатления от динамичната практика в училище, от такива възможности за (само)полагане в диалога и проективите чрез него между образователните институции. В това отношение важно бе присъствието на представители от Регионалното управление на образованието (София – град), Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ, Центъра за развитие на човешките ресурси.
А тези наблюдения, богато нюансирани, задаващи перспективи за продължаване на вече подетото при други, следващи методически срещи, бяха организирани в два основни структурно-тематични блока. Да ги наречем условно същинско методически и над-(или мета-)методически.
Първият включваше доклади на учители от цялата страна (София, Девин, Габрово, Севлиево). Водещият акцент падаше върху конкретни методически насоки и идеи за преподаване на литературни сюжети, теми и проблеми в прогимназиалния и в гимназиалния етап на обучение.
Лилия Дикова-Богданова, учител в 104. ОУ „Захари Стоянов” (София), предложи твърде интересна разработка, в която знанията и възможностите по роден език и литература могат да бъдат поучително успоредени през занимателно-игровия елемент – как едно състезание по правопис чрез вплетен в него приказен сюжет в 5. клас може да бъде забавно предприятие с отлично постигнати резултати.
Гл. ас. д-р Людмила Берковска (СУ „Св. Климент Охридски”), д-р Николай Метев (91. НЕГ) и Владилена Катевска (Национална Априловска гимназия, Габрово) съсредоточиха своите разсъждения над отделни тематични ядра от литературния материал в 8. клас, съобразен с новата учебна програма.
В първия случай бе предложен методически проект за изучаване на Сафо. Д-р Берковска последователно разгърна примерен урок за древногръцката поетеса – от вглеждането в конкретния културен и исторически контекст през мястото на Сафо в него до целенасочени анализационни наблюдения върху „Мъките на любовта” с фокусиране върху отсъстващия последен стих на творбата в българските преводи и произтичащите от това значения. 
Д-р Метев от своя страна се спря на възможностите за съпоставяне на тематично свързани текстове. Продуктивното начинание изискваше разбирането и осмислянето на мита за Прометей в идейно диалогизиране с произведения на Гьоте и Карел Чапек. Работата на Вл. Катевска предложи интересен и все по-налагащ се съобразно изискванията на времето метод за преподаване на мита за Сътворението (грехопадението) в контекста на предходни знания и на съвременните технологични постижения. А чрез наситените междупредметни връзки се открои и основният концептуален ред: изкушение – пожелаване – удоволствие – размисъл – избор – решение.
Виолета Инева (31. СУЧЕМ, София) разгърна своето изложение, посветено на работните листове по литература, обогатено с множество примери от ежедневната професионална практика. Имела Данаилова от СУ „Христо Ботев” (Девин) бе насочила усилията си в посока на открояването, систематизирането и прилагането на различни учебни ситуации в обучението по литература в 10. клас, придържайки се към идеята, че тъкмо чрез тях се спомага за освобождаването от механичното придържане към догматични образци и от следването на задължителни етапи при реализирането на целите на всеки конкретен урок.
Евелина Средкова (Първа английска гимназия, София) и Даниела Йорданова (СУ „Васил Левски”, Севлиево) се спряха върху литературен материал, тематично съобразен с изискванията за ДЗИ. Ранните стихотворения на Христо Ботев – през диахронния или през синхронния метод да бъдат изучавани, какви са преимуществата, но и възможните рискове. Тези проблемни области служиха за отправни точки в доклада на Е. Средкова, докато в този на Д. Йорданова те бяха свързани с предложени добри възможни практики в обучението по български език и литература в 12. клас при целева група, в която българският език не е роден. Приятната изненада в края на първия ден на заседанията бе и представянето от страна на г-жа Йорданова на свои произведения, преимуществено от последната си стихосбирка, което придаде непосредствена художественотворческа атмосфера на събитието.
С
прямо другата част (условно назована над-(/мета-)методическа) от докладите на конференцията може да се посочи, че те изпълниха една важна задача – уплътняването на връзките, развиването на взаимоотношенията между съответните образователни институции, съсредоточена главно около една (но не единствена) цел – отделните възможности пред българския учител при изпълняването на така потребното в своята посветеност. Изложението на проф. Росица Пенкова (СУ „Св. Климент Охридски” – ДИУУ) с конкретни данни и факти разгледа значимостта на професионалната квалификация на учителите (задължителна и избираема) и качеството на училищното образование. 
Гл. ас. д-р Мирена Легурска (СУ „Св. Климент Охридски” – ДИУУ), изхождайки от разбирането, че най-важната цел на училището е изграждането на личности, посочи различните начини, методи за нейното достигане, като се опря на един конкретен – интерактивния. Подход модерен (според нормативните изисквания) и популярен (според колегията). Дейността на eTwinning на Европейската комисия, свързана с предоставянето на нови възможности за българското училище, бе обект на наблюдения и представяне в работата на гл. експерт Милена Караангова от отдел „Младежки дейности” към дирекция „Програмни дейности, селекция и анализ” – ЦРЧР. В хода на представянето се акцентира върху нарастващия брой на учителите, използващи тази електронна платформа за професионално общуване и сътрудничество.
В сходна проблемна посока бе положен и докладът на д-р Вася Арсенова (гл. експерт, отдел „Мобилност”, дирекция „Програмни дейности, селекция и анализ” – ЦРЧР), с който се проследиха възможностите за сътрудничество за иновации и обмяна на добри практики посредством ТСА (Транснационално сътрудничество), Евродеск и Европас документи. Старши експерт Станислав Георгиев от РУО (София – град) засегна също върде важни въпроси, касаещи методическите решения и образователната ефективност в контекста на изследването PISA.
Така чрез тези два водещи тематични блока конференцията придоби цялостност и разнопосочност на търсенията, утвърждаващи едни откроили се нагласи спрямо случващото се в образователната система – Учител по литература ли? Да, от тях съм… вкусил меда и жилото на избора да бъда такъв.
Д-р Владимир Игнатов
9. френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”
