НОЩ НА ЛИТЕРАТУРАТА, СОФИЯ 2019
В София Нощ на литературата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г.
Нощ на литературата тази година е на 15 май. В София ще се чете в 19 читателски гнезда, разположени в сърцето на столицата.
Главни организатори на Нощ на литературата 2019 са: Австрийско посолство, Унгарски културен институт, Посолство на Белгия, Британски съвет, Институт Камойнш, Институт Сервантес, Датско посолство, Фондация „Детски книги“, Представителството на Европейската комисия в България, Френски културен институт, Гьоте-институт, Посолство на Ирландия, Италиански културен институт, Културно-информационен център на Република Северна Македония, Полски институт, Посолство на Румъния, Посолство на Швеция, Посолство на Словашката република в София и Чешки център.
Медийни партньори на събитието са медиите „Аз чета“, „Въпреки.com” и Кафене.БГ.
За осми пореден път България ще бъде част от четящите в цял свят страни. И тази година изборът е голям и слушателите трябва предварително добре да обмислят маршрута си, защото ще имат възможност да чуят австрийска, унгарска, белгийска, английска, португалска, испанска, датска, финска, френска, немска, ирландска, италианска, македонска, полска, румънска, шведска, словашка или чешка поезия и проза.
НОЩ НА ЛИТЕРАТУРАТА – НАЧИН НА УПОТРЕБА
В Нощта на литературата на всеки половин час известни личности четат откъси от книги на европейски автори в превод на български език. Това се случва едновременно в т.нар. „читателски гнезда“. Във всяко от гнездата се чете от една книга, като карта и информация за местоположението им може да намерите на гърба на тази брошура.
Всеки слушател има възможност да събира печати от „читателските гнезда“. В края на Нощта в 21,45 ч. в Национален студентски дом (пл. „Народно събрание“ 10) всички, получили поне пет печата, могат да участват в томбола. Изтеглените победители могат да получат за награда една от четените книги.
Освен в София се чете в десетки европейски градове, в България се включват още Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Перник, Пловдив, Русе, Стара Загора, Шумен.
Актуална информация ще бъде публикувана на новия уебсайт https://noshtnaliteraturata.com/ и във фейсбук страницата на събитието.
ОРГАНИЗАТОРИ И МЕСТА ЗА ЧЕТЕНЕ В СОФИЯ
Заглавие: Двайсет лева или смърт. Четири пътувания
Автор: Карл-Маркус Гаус
Превод: Жанина Драгостинова
Издателство: Black Flamingo Publishing
Година на издаване: 2018
Място на четене: Студентски дом, зала “8-ми декември”, пл. “Народно събрание” 10
Чете: Стефан Стоянов
Описание:
Карл-Маркус Гаус е пътешественик по душа и на практика. Обикновено посещава места, които туристическите справочници пропускат, но където той успява да открие хора с вълнуващи истории, с раздирано от противоречиви страсти минало, подготвило им често нерадостно настояще. В тази книга авторът разказва за четири свои пътешествия из Източна Европа и Балканите. В Молдова той намира своя „молдовски копнеж“, Загреб го подтиква към размисли за спомнянето и забравата, във Войводина тръгва по следите на майка си, произхождаща от дунавските шваби. В България среща стари приятели и описва страната с окото на страничен наблюдател и изпълнено със симпатия сърце.
Четирите репортажа на Гаус поставят част от Европа под лупа, съединявайки в едно исторически факти, автобиографични детайли и емоциите на непосредственото наблюдение.
Карл-Маркус Гаус е роден през 1954 г. в Залцбург, където живее и днес. Произхожда от семейство на дунавски шваби, вероятно оттам идва и постоянният му интерес към различните малцинствени групи, които описва в проникновени текстове. Издал е над 20 книги с есета и репортажи. Носител е на много австрийски и международни награди, сред които са „Европейска награда за есеистика Шарл Вейон“ (1997), Почетната награда на австрийските книготърговци за толерантност в мислите и действията (2001), литературната награда „Георг Дехио“ (2006), отличие за най-добра книга на годината от Централна Европа (2007), германският литературен приз „Йохан Хайнрих Мерк“ (2010), Австрийска държавна награда за литература (2013), наградата „Жан Амери“ за най-добра европейска есеистика (2018). Гаус е издател на списание „Литература и критика“ в Залцбург.
- Институт Балаши
Заглавие: Най-кратките приказки на света
Автор: Янош Лацкфи, Тамаш Ияш
Превод: Адриана Петкова Пападопулос
Издателство: Рива
Година на издаване: 2018
Място на четене: Учебен център Britanica, ул. “6-и септември” 7
Чете: Йоана Буковска-Давидова
Описание:
За какво ли се разказва в най-кратките приказки на света? За морски капитан и за кралска дъщеря, за миксер и за обирджия на банки, за Червената шапчица и за плоска риба, за панирано месо и за мухата от пазара, за никой и за всички, за заек без уши и за уши без заек. Или само за проклетата чума? Тамаш Ияш и Янош Лацкфи са написали толкова кратки, смешни и тъжни и тъжно-смешни приказки, които умните читатели спокойно могат да продължат и по-нататък, дори и до края на света, някой друг ден…
Янош Лацкфи е роден през 1971 г. в Будапеща. Завършва Университета “Лоранд Йотвьош”, специализира и защитава докторат по френска литература. Автор на стихосбирки, един роман, новели, сборници с разкази и есета. Превежда от френски език. Носител е на редица престижни литературни награди, сред които “Атила Йожеф” (2000) и “Прима примисима” (2013). На български са преведени книгите му “Какви са унгарците” и “Унгарски бивалици и небивалици. Страховити истории”. През януари 2018 г. Янош Лацкфи бе удостоен с наградата на Международния конкурс за къс хумористичен разказ “Алеко”.
Тамаш Ияш е роден през 1978 г. в Будапеща. През 2011 г. завършва специалност унгарска литература и езикознание към катедра “Филологически науки” към Католическия университет „Петер Пазман”, Будапеща. От 2003 г. публикува, творбите му излизат в различни унгарски списания. В продължение на шест години е редактор на сайта за литература dokk.hu.
- Посолство на Белгия
Заглавие: Животът, гледан отдолу
Автор: Димитри Ферхюлст
Превод: Мария Енчева
Издателство: Жанет 45
Година на издаване: 2018
Място на четене: hOUR space, ул. “Иван Вазов” 38
Чете: Линда Русева
Описание:
Мнението на Лилия за писателските качества на Шолохов беше категорично: за нея сърцераздирателният руснак не струваше и пукната стотинка, не струваха нито соцреалистичното му перо, нито недодяланите му разказни структури, блудкавата му романтика или лицемерното му увлечение по суровия селски бит на неумиращите вдовици и вечно мърлявите украинци. Ямите в книгите на тази мижитурка винаги бяха по два аршина дълбоки, а разстоянието до следващото село – все шестдесет версти; дворовете всякога бяха малки – 40 едва по десетина и половина сажена, но моралът неизменно голям – влюбените никога не се доближаваха един друг на по-малко от сто крачки. Лъжеше, та се късаше – и дори точните мерки не успяваха да прикрият лъжите му.
Димитри Ферхюлст (роден през 1972 г. в Алст) е белгийски писател и поет. Като нежелано дете в семейство, в което се общува с насилие, на дванадесет години той е изоставен от майка си. През 1999 г. Ферхюлст официално дебютира като писател. Сборникът му с разкази „Съседната стая” е номиниран за престижната нидерландскоезична награда на вестник NRC. През 2003 г. той прекарва няколко дни в център за бежанци в белгийския град Арендонк. Впечатленията си от престоя авторът разработва в новелата „ХотелПроблемски”. С романа си „Неудачниците” (2006), чрез който се саморазправя с героите от детството си по безмилостен и комичен начин, Ферхюлст окончателно приковава интереса на широката публика. През 2008 г. излиза следващият роман на писателя – „Шибани дни върху едно шибано кълбо”. Издаден е в тираж от 320 000 екземпляра като безплатна притурка към известно белгийско списание. Успехът на тази кампания, нечувана до момента в Белгия, е огромен. За своята история на човешкия род година по-късно Ферхюлст печели наградата Libris. Така той се превръща във втория фламандски писател след класика Хюго Клаус, удостоен с голямото нидерландско отличие. Днес Димитри Ферхюлст се нарежда сред най-големите писатели на Ниските земи. Творбите му са преведени на повече от двадесет езика и са отличени с множество литературни награди.
- Британски съвет
Заглавие: Бялата врана
Автор: Маркъс Седжуик
Превод: Мариана Христова
Издателство: Ентусиаст
Година на издаване: 2012
Място на четене: Клуб на артиста, сцена “Ъндърграунд”, ул. “Г. С. Раковски” 127
Четe: Ивана Керанова
Описание:
Да предположим, че искате да докажете нещо. Нещо важно. В името на спора предположете, че искате да докажете, че съществува живот след смъртта.
1798 г, м 10, д 6. Вярвам, че възнамерява да изпълни някакъв нечестив ритуал, призоваване на духове, заклинание. Нещо свързано с магия.
Два живота, разделени от два века. Но вървят по едни и същи пътеки, живеят в една и съща къща, обсебва ги един и същ въпрос.
През едно безжалостно горещо лято градското момиче Ребека стъпва на тихите улички на Уинтърфолд и нестабилното й приятелство със странната, неземна Ферелит се превръща в катализатор на поредица от шокиращи събития.
Тази история е ужасна.
Много ми харесва.
Маркъс Седжуик е роден през 1968 г. в Англия. Освен че пише и преподава „креативно писане“, той илюстрира книги, а през свободното си време свири на барабани. „Бялата врана“ е единайсетият роман на Маркъс. Първият, „Земята на прилива“, печели наградата „Бранфорд Боуз“ за най-добър дебютен детски роман през 2000 г. Негови книги са номинирани за наградата „Гардиън“ за най-добра детска литература, за наградата „Блу Питър Бук“, за наградата „Коста Бук“, Медал Карнеги и наградата „Едгар Алън По“.
Научете повече от официалния сайт на автора: http://www.marcussedgwick.com
- Институт Камойнш
Заглавие: Всичко това е любов
Автор: Дулсе Мария Кардозо
Превод: Даринка Кирчева
Издателство: Ерго
Година на издаване: 2019
Място на четене: Учебен център Britanica, ул. “6-и септември” 7
Чете: Мартина Герджилова
Описание:
Сборникът с разкази „Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя има най-разнообразни, изненадващи въплъщения. Любовта към книгите у един престъпник, самонараняването от любов към еднаквостта, саморазправата от любов към справедливостта, безчовечно отношение от любов към красотата, породените страхове от загубата на нещо обичано, убийството на нежеланото алтерего от любов към истинското аз. Всичко това е любов, но не възвишена, пропита от чисти и благородни пориви, а представена отрезвяващо откъм нейните сурови, горчиви, травмиращи прояви. „…най-голямата жестокост не се извършва след избора. Дори не е самият избор. Най-голямата жестокост се извършва преди, много преди това и именно тя прави избора възможен или необходим. Жестокостта на любовта. По-голяма или по-малка.” Майсторски подбраните и разказани истории не въздействат с оди или реквиеми за страстта, а с разголването на различни, често груби, стъписващи, дори поразяващи образи и прояви на любовта, които се запечатват в паметта и дълго остават в съзнанието. Авторката и тук доказва таланта си да описва и поетично, и с пръски хумор хирургическите си разрези на човешката душа.
Дулсе Мария Кардозо (1964, Траз-уш-Монтеш, Португалия) емигрира с родителите си в Ангола и след края на колониалната война през 1975 г. се завръща в родината с организирания от правителството въздушен мост. Завършва право в Лисабонския университет. Пише сценарии, разкази и романи, някои от които са адаптирани за кино и театър.Още първият ѝ роман „Окървавено поле” (2001) е отличен с голямата награда за литературно събитие „Аконтесе”. Вторият ѝ роман „Моето опяване” (2005) получава Наградата за литература на ЕС (на бълг., Ерго, 2011). Следват „До нас” (2008), „Земя на врабците” (2009), „Завръщането” (2011), „Библията на Лоа” (2014), „Елиет” (2018). Произведенията ѝ са преведени в петнайсет страни и се изучават в няколко университета. През 2012 г. е удостоена с титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.
- Институт Сервантес
Заглавие: Така започва злото
Автор: Хавиер Мариас
Превод: Маня Костова
Издателство: Колибри
Година на издаване: 2018
Място на четене: Студентски дом, зала “Реплика”, пл. “Народно събрание” 10
Чете: Иван Димитров
Описание:
Младият Хуан де Вере, секретар на ексцентричния филмов режисьор Едуардо Муриел, е натоварен с необичайна мисия – да следи дългогодишен приятел на своя шеф и да разбули мистериозното му и нечисто, според стигнали до Муриел слухове, минало. Надхвърляйки поръчението, мъжът шпионира дори семейството на самия Муриел, по-специално неговата жена Беатрис, грубо отблъсквана и оскърбявана от съпруга си поради загадъчни причини. Хуан е въвлечен в разкрития и преживявания, незаличимо белязали живота му. Тяхна сцена е Мадрид през 1980 г., вихрено отдаден на придобитата от едва пет години свобода след омразната франкистка диктатура. Преплитайки в завладяващ разказ колективното и индивидуалното измерение, Хавиер Мариас проникновено изследва парадоксални страни на човешкото поведение и създава ситуации, в които е трудно да се даде еднозначна морална оценка. Нееднозначни са и отговорите на множеството подбуждащи към размисъл въпроси: кое е по-голямото зло – да разкажем или да премълчим, да накажем или да простим, да търсим справедливост на всяка цена или да забравим; да признаем лъжата или да поддържаме измамата докрай. Авторът не ни подсказва и всеки продължава да търси сам дълго след като е прочел този изпъстрен с философски прозрения, подправен с тънък хумор, елегантно и ерудирано написан роман.
Хавиер Мариас (р. 1951 г.), най-емблематичният съвременен испански писател, публикува първия си роман, когато е едва 19-годишен. Днес книгите му са преведени на 35 езика, а той е носител на множество престижни литературни награди. Романът „За мен спомни си в утрешната битка“, един от знаковите за писателя, е отличен с наградата „Фастенрат“ на Испанската кралска академия, наградата на Венесуела за испаноезична проза „Ромуло Галиегос“, френската „Фемина” за чуждестранна литература, италианската „Мондело“ и др. Наградени са и много от преводите му от английски. Хавиер Мариас е преподавал испанска литература и теория на превода в Оксфордския университет и теория на превода в университета „Комплутенсе“ в Мадрид. От 2006 г. е член на Испанската кралска академия.
- Датско посолство
Заглавие: Датските железници
Автор: Педер Фредерик Йенсен
Превод: Росица Цветанова
Издателство: Изида
Година на издаване: 2019
Място на четене: Галерия-книжарница София прес, ул. “Славянска” 29
Чете: Петър Русев
Описание:
„Датските железници“ съдържа 25 силни къси разказа, събрани от автора по време на ежедневните му пътувания с влак от къщи в Калундборг в периферията на Дания до корабите и Копенхаген и обратно. Персонажите са такива, каквито са всички хора – или нещастни, или загубили посоката. Разводи, смърт, болести, секс, бездетство, омраза и любов – всичко това ярко присъства в сборника. Йенсен прави затрогващо описание на тъжни работници, разсеяни писатели и безсрамни жени, но без самият той да изразява никакви чувства. С тази си позиция той успява да предизвика въображението на читателите. Стилът му може да бъде описан като „поетична проза“. Основната тема на Йенсен е неравенството между хората, и как много от тях прахосват живота си заради пренебрежението на обществото към онези, населяващи отдалечените градчета.
Педер Фредерик Йенсен е родeн в Копенхаген през 1978 г. Израства в Марибо, Хилерьод, Копенхаген, Коккола и Ванльосе. В опит да придобие по-„материална“ професия, с която да може да покрива разходите си, той завършва училище за корабостроители. Изглежда обаче това не успява да задоволи интелектуалните му потребности, защото през 2006 г. завършва и Датската Академия за писатели. Първият му роман „Her står du“ („Ето те“), издаден през 2007 г., разказва за живота на безработния Адам. Разглеждат се разнообразни теми като семейството, любовния живот и грижата за насъщния. Писателят е номиниран за наградата Edward Pedersen’s Library Foundation Author Award през 2015 г. и за Наградата за литература на ЕС през 2016 г. През 2016 г. получава престижната награда Otto Gelsted Prize за точните си наблюдения и разсъждения върху живота, който не е идеален. Йенсен е редактор на електронния литературен портал “morgenrøde.dk”, а от 2013 г. е журналист и писател в датския вестник “Information”.
- Детски книги
Заглавие: Мая, кралицата на Голямата река
Автор: Ева Ибътсън
Превод: Емилия Ничева-Карастойчева
Издателство: ИК ЕМАС
Година на издаване: 2013
Място на четене: Книжарница Colibri, ул. „Иван Вазов“ 36
Чете: Анна Ангелова
Описание:
След като губи родителите си, Мая е принудена да замине за Бразилия при единствените й живи родственици. Мая е умно, будно момиче с голямо въображение и се качва на кораба, преизпълнена с мечти за приключения сред пищните гори на Амазонка с новото й любящо семейство. А новият й дом се оказва истински затвор. Но Мая е достатъчно изобретателна, за да намери начин да се измъкне и да се потопи в един друг свят, изпълнен с невероятни преживявания, каквито могат да й предложат само дивата природа на Голямата река и нейният нов приятел, тайнственият полуиндианец Фин…
Една възхитителна книга, носеща усещането за магия, но без магьосници, една книга, която оправдава думите на авторката: “Децата имат нужда от предизвикателства, имат нужда да мислят мащабно и трябва да бъдат насърчавани да повярват в себе си.”
Ева Ибътсън е една от най-обичаните детски писателки във Великобритания. Тя често пише за необичайни случки и магически създания, но именно книгите й без магьосници печелят най-престижните награди в света на детската литература. Ибътсън с лекота създава вълшебства и ни оставя с топло, магическо чувство на удовлетвореност. В превод на български език са издадени „Мая, кралицата на Голямата река“ (2013), „Казанската звезда“ (2014) и „Езерото на водните кончета“ (2015).
- Европейска комисия
Заглавие: Медицински роман
Автор: Рику Корхонен
Превод: Максим Стоев
Издателство: Балкани
Година на издаване: 2012
Място на четене: Dada Culture Bar, ул. “Георги Бенковски” 10
Чете: Бойко Кръстанов
Описание:
„Медицински роман“ представя изкусно изображение на любовта, политиката и смъртта и разказва историята на четири преплетени съдби. През 2003 г. в Ирак войниците от Запада обещават да помогнат на местното население по пътя към демокрация и капитализъм. В същото време в един западноевропейски град изследователят Никлас прекарва голяма част от времето си в пиене и притеснения за приятелката си Ина, чийто баща умира от рак. Една нощ Никлас получава видение, което изцяло го променя. Той вярва, че е намерил лек за мъките на любимата му Ина. Но Никлас трябва да осъзнае, че невинаги е толкова лесно да се предскажат последствията от действията му. В своя красиво написан роман Рику Корхонен разказва запомняща се история за заплетени съдби, която поднася увлекателен анализ на медийните войни и същевременно е фина и изпълнена с хумор имитация на любовен роман.
Рику Корхонен (р. 1972 г.) прави литературния си дебют през 2003 г. и бързо се превръща в един от основните съвременни писатели във Финландия. Пише за сериозни и важни теми, но стилът му е забавен и извежда на преден план уменията му на разказвач. Започва кариерата си като гимназиален учител по фински и преподавател по творческо писане в университета в Турку. Дебютният му роман печели престижната литературна награда на в. Helsingin Sanomat през 2003 г. и по-късно е адаптиран за пиеса. С втората си творба — ,,Медицински роман“ — се утвърждава като един от водещите писатели на своето поколение и през 2010 г. е удостоен с Наградата на ЕС за литература.
С Наградата на ЕС за литература се отличават най-добрите новоизгряващи автори в Европа. Благодарение на нея се популяризира съвременната европейска литература и се насърчава разпространението на творби отвъд националните граници.
- Френски културен институт
Заглавие: Последният пазител на Елис Айлънд
Автор: Гаел Жос
Превод: Красимир Петров
Издателство: Колибри
Година на издаване: 2018
Място на четене: Студентски дом, зала “Камерна”, пл. “Народно събрание” 10
Чете: Ина Добрева
Описание:
Романът „Последният пазител на Елис Айлънд“ ни пренася в Ню Йорк от 1954-та. След пет дни центърът на Елис Айлънд, задължителна спирка за всички идващи от Европа имигранти, ще бъде закрит. В преживяното от героите на Гаел Жосаел Жос се оглеждат съдбите на милиони мъже и жени, които, в името на едно по-добро бъдеще, са оставили зад себе си всичко най-скъпо, за да се озоват между строгите стени на Елис Айлънд, чистилище, от което едни ще се отправят към бленувания бряг, тъй близък и тъй недостъпен, а други, отхвърлени, ще поемат обратния път, напускайки тази педя американска земя, този Остров на надеждите, Остров на сълзите.
Французойката Гаел Жос (р. 1960) учи право, журналистика и психология. След няколко години в Нова Каледония, тя живее и работи в Париж като копирайтър в списание. Започва литературната си кариера с поезия. През 2011 г. публикува своя дебютен роман, „Часове мълчание“, преведен на множество езици, последван от „Нашият живот на кръстопът“ (2012) и „Снежна сватба“ (2013). Трите книги са спечелили няколко награди, включително наградата „Ален Фурние“ през 2013 г. за „Нашият живот на кръстопът“. „Тихите часове“ са преведени на няколко езика и е в ход филмова адаптация на „Снежна сватба“. “Последният пазител на Елис Айлънд” е удостоен с редица престижни отличия, сред които Европейската награда за литература за 2015 г.
- Гьоте-институт
Заглавие: Краят на самотата
Автор: Бенедикт Уелс
Превод: Величка Стефанова
Издателство: Колибри
Година на издаване: 2018
Място на четене: Студентски дом, зала “Галерия”, пл. “Народно събрание” 10
Чете: Марий Росен
Описание:
“Краят на самотата” е четвъртата публикувана книга на младия германски писател Бенедикт Уелс. В нея се разказва историята на двама братя и една сестра, Жюл, Марти и Лиз, и как всеки от тях по свой начин се справя с автомобилната злополука, при която загиват родителите им. Историята е представена от перспективата на Жюл: вече като възрастен той размишлява ретроспективно за детството и младежките си години и разказва не само за преждевременния сблъсък със смъртта, но и за своята любовна история с Алва.
Романът на Уелс е отличен с различни награди и е смятан за най-личното произведение на автора досега.
Бенедикт Уелс е роден на 29.02.1984 г. в Мюнхен. Едва шестгодишен постъпва в първото от трите баварски сиропиталища, където прекарва училищните си години. След завършване на средното си образование заминава да следва в Берлин, но скоро се отказва и се посвещава изцяло на писането. Най-напред е публикуван вторият му роман „Последното лято на Бек”, привлякъл благосклонното внимание на литературната критика, по който е създаден филм (2015).
Фамилията си Уелс избира като жест към Хоумър Уелс от романа на любимия си автор Джон Ървинг „Правилата на дома” и за да се разграничи от роднинските си връзки с видната баварска фамилия Фон Ширах, от която произлизат Фердинанд фон Ширах, известен немски писател и драматург, и Ариадне фон Ширах, писател и философ. Младият автор живее няколко години в Барселона, след което се връща в Берлин. Освен германско, той има и швейцарско гражданство.
- Посолство на Ирландия
Заглавие: Литературен обяд и други разкази
Автор: Ейлиш ни Гуивна
Превод: Димитър Камбуров
Издателство: ICU
Година на издаване: 2019
Място на четене: The Friendly Bear, ул. “Славянска” 23
Чете: Петя Миладинова
Описание:
„Литературен обяд и други разкази“ е сборник от дванайсет разказа, специално подбрани от авторката Ейлиш ни Гуивна и нейния преводач Димитър Камбуров за българския читател. Те са представителни за Ни Гуивна, писани са през последните три десетилетия и обхващат голяма част от важните за авторката теми и интерпретации. В селекцията присъстват емблематичните (и безкрайно смешни) „Литературен обяд“ и „Градът на литературата“, посветени на писателския елит на Дъблин и раздаването на субсидии в литературните среди; „Кръв и вода“ с темата за семейството, отношенията с роднините, срама, справянето с чувството за вина; „Акушерка на феите“, в който майсторски е вплетена ирландска фолклорна приказка, за да ни даде възможност да погледнем през друга призма към събития от днешния ден – нежелано раждане на момиченце, убийство, намек за кръвосмешение. „Престъпвания“, сблъскващ два несъвместими свята и с трагичен финал; „Жената с рибката“ с деликатното намигане към любимия Чехов; „Летен сладкиш“ с една красива любовна история на фона на трудна историческа епоха. Да не забравяме и „Изворци“ – българското преживяване на една ирландка. Чак до „Уелският бряг“ и паметта за мъртвите. И още.
Ейлиш ни Гуивна е родена в Дъблин. Автор е на няколко сборника разкази, много романи, книги за деца, театрални и радиопиеси. Работила е и като сценарист. Носителка е на множество награди и отличия, най-престижните от които са номинацията за наградата Orange (2000) и наградата Irish PEN (2015) за изключителен принос към ирландската литература. Книгите ѝ са преведени на немски, чешки, италиански, японски и шотландски келтски, а отделни нейни разкази са достъпни на много езици, между които френски, испански, словенски и руски.
- Италиански културен институт
Заглавие: Второ лято
Автор: Кристина Касар-Скалия
Превод: Наташа Величкова-Петрова
Издателство: Изток-Запад
Година на издаване: 2018
Място на четене: Университетска библиотека “Св. Климент Охридски”
читалня „Акад. Стоян Аргиров”
Чете: Ива Дойчинова
Описание:
Историята на една необикновена любов на романтичния остров Капри. Леа е на 47 години – красива, елегантна и уравновесена, най-стабилният човек, когото Клаудия познава. Поне така си мисли по-младата й приятелка, преди неочакваната среща с един непознат да я извади от равновесие пред очите й. Мъжът е красив и галантен, но какво общо може да има между него и Леа, което така да я разтърси? Може би животът на приятелката й не е чак толкова предсказуем, колкото изглежда. Понякога миналото ни застига, когато най-малко очакваме.
Кристина Касар-Скалия е родена през 1977 г. в Ното, Сицилия. Хирург и специалист по офталмология, в момента тя живее и работи в Катания. „Второ лято“ е награден с международна награда Capalbio Opera Prima за първи роман. След него пише Le stanze dello scirocco (2016) и Sabbia nera (2019), които все още не са преведени на български.
- Полски институт
Заглавие: Седмият ангел
Автор: Збигнев Херберт
Превод: Здравко Кисьов
Издателство: Издателство за поезия ДА
Година на издаване: 2019
Място на четене: Галерия Арт-36, ул. “Славянска” 40
Четат: Маргарита Хлебарова, Роман Кисьов
Описание:
Две години след смъртта на поета и преводач Здравко Кисьов (1937–2015) неговият син Роман Кисьов – поет, преводач и художник – открива в архива на баща си папка със заглавие „Седмият ангел“, а по-късно и малка тетрадка. В тях са съхранени преводи на поетичната проза от Збигнев Херберт от втората му книга „Хермес, кучето и звездата“ (1957). Така се ражда богато илюстрираният сборник с 50 кратки поетически текста в превод на български, озаглавен „Седмият ангел“ на Издателство за поезия ДА. За първи път у нас Херберт се представя със своята поезия в проза. В книгата е отпечатана и статия на проф. Калина Бахнева за Збигнев Херберт.
„Въпреки че наричат Херберт „поет на културните пластове“, според него думите така са изопачили действителността, че нейната същност може да се постигне сега само чрез сферата на предметите и сферата на природата. Предлаганите миниатюри най-добре илюстрират това негово схващане. Те впечатляват с нестандартното въображение на автора, с оригинални метафори и сравнения за различни страни от живота, случки, явления.“ (Здравко Кисьов).
Збигнев Херберт (1924-1998) полски поет и есеист, автор на драматични творби и радиопиеси, писател с богато творчество, изключителен художествен и морален авторитет. Един от най-често превежданите полски писатели. Дебютира като поет през 1950 г., но първата си поетична книга „Струна на светлината“ издава едва през 1956 г. В творчеството си разглежда морално-философски проблеми, като ни препраща към хуманистичните традиции на Европа. Неговата поезия черпи от универсалните ценности, историята, митологията и изкуството. Обединява класицизма с опита на авангарда, патоса с хумора и иронията, а интелектуалния дискурс с езиковата простота. Издал е над 15 книги в това число стихосбирките: „Хермес, кучето и звездата“ (1957), „Студия на предмета“ (1961), „Надпис“ (1969) и най-известната „Пан Когито“ (1974). Автор е на есета, в които се проявяват огромните му познания в областта на хуманистиката – „Варварин в градината“ (1962), „Натюрморт с езда“ (1993). Творбите му са преведени на повече от 35 езика, включително на български от: Блага Димитрова, Николай Кънчев, Първан Стефанов, Димитрина Лау-Буковска, Борис Данков, Вера Деянова и др. Носител е на най-авторитетните полски и международини литературни награди.
- Посолство на Румъния
Заглавие: Паякът в раната
Автор: Матей Вишниек
Превод: Лора Ненковска
Издателство: Панорама плюс
Година на издаване: 2012
Място на четене: Учебен център Respect, ул. “Славянска” 24
Чете: Лора Ненковска
Описание:
Сборник с кратки пиеси, писани през годините в търсене на отговора какво означава кратка пиеса и защо тя си остава текст, който никога не иска да порасне.
Матей Вишниек е роден на 29 януари 1956 г. в град Радауц, Североизточна Румъния. През 1980 г. завършва философия в Букурещкия университет. През 1987 г. емигрира във Франция. Работи като журналист в румънските секции на Би Би Си Лондон и Радио Франс Ентернасионал в Париж. Той е поет, драматург и писател. Пиесите му са преведени на десетки европейски езици и са поставени в повече от 30 страни по света. Вишниек е най-известният и поставян по световните театрални сцени съвременен румънски драматург.
- Културно-информационен център на Република Северна Македония
Книга: Еретични писма или Намирайки небесата, които сияят в червено
Автор: Стефан Марковски
Превод: Мариян Петров
Издателство: Изида
Година на издаване: 2019
Място на четене: Студентски дом, репетиционна зала, пл. “Народно събрание” 10
Четат: Гьорги Георгиев – Антика, Игор Дамянов
Описание:
Скулпторът Максимилиян Комнениус създава бронзови статуи, изобразяващи шестте типове любов – Ерос, Лудус, Сторге, Прагма, Мания и Агапе, преминавайки през различни фази на живота, на съня и реалността, на човешкото и божественото. Максимилиян халюцинира момиче на име Катя, която е материализираното вдъхновение и възвишената любов. Ваятелят е обсебен от собствената си халюцинация и сключва споразумение, чиято цел е халюцинациите да станат по-реални и видими, за да се постигне съвършената изработка на шестте статуи. Неговият приятел Джими е затънал в недомислици заради собствените си психологически проблеми и житейски перипетии, които го тласкат към експериментиране с наркотици. Джими и Марияна, приятелката на Максимилиян, са членове на музикалната група „Сагитариус“. Когато започват да изчезват млади жени, полицията открива, че това е свързано по един или друг начин с изявите на групата.
Събитията са показани през различни гледни точки – на обективния разказвач и на Максимилиян.
Стефан Марковски (роден в Гевгели на 01.12.1990 г.) е съвременен македонски писател. Автор е на книгите „Еднопосочно“ (роман, 2009), „Апейрон“ (поезия, 2010), „За някои спомени на тази някогашност“ (поезия, 2010), „Йерархична еволюция на съзнанието“ (психология и теория на разума, 2012), „Мета(де)конструкция и обща философия (философия, 2012), „Щастието е глагол“ (психология и философия, 2013), „Продавачът на вятър и мъгла и други истории (разкази и драми, 2015), „In Nomine“ (поезия, 2016), „В сиво сияят вселените“ (поезия, 2016), „Смъртта долита усмихната“ (разкази, 2017), „По следите на белия грифон“ (поезия, 2018), „Еретични писма или Намирайки небесата, които сияят в червено“ (роман, 2018). Автор е на реализирани сценарии за сериали.
- Посолство на Словашката република в София
Заглавие: Затвори очички. Стихове за деца, че и приказки
Автор: Томаш Яновиц
Превод: Димитър Стефанов
Издателство: Литературен информационен център – Братислава и изд. Хайни
Година на издаване: 2017
Място на четене: Учебен център Respect, класна стая, ул. “Славянска” 24
Чете: Асен Милчев
Описание:
Поетът Томаш Яновиц и илюстраторът Мария Нерадова радват децата с очарователна книжка. В хумористичните скоропоговорки и детските стихчета децата откриват красотата на римата и ритъма, наименуват и очовечават предметите, природата и всичко около тях:
В градината излезе Таня.
Дъгата пъстра й се кланя.
Протегна Таня тук ръчички
и взе небесните боички.
Томаш Яновиц (1937 г.) е словашки писател, журналист, драматург, поет, автор на радио-телевизионни и театрални пиеси и автор на литература за деца и младежи. След завършване на Философския факултет на Университета „Я. А. Коменски“, специалност словашки език и история, се присъединява към редакцията на сатиричното списание „Рохач“. От 1991 г. се посвещава професионално на литературното творчество.
- Посолство на Швеция
Заглавие: Нашата история
Автор: Мартина Хаг
Превод: Меглена Боденска
Издателство: Ера
Година на издаване: 2017
Място на четене: Галерия “Райко Алексиев”, ул. “Г. С. Раковски” 125
Чете: Меглена Боденска
Описание:
Избрана за книга на годината в Швеция, „Нашата история“ е роман с автобиографични елементи. Мартина Хаг е болезнено откровена и извънредно правдиво е описала колко е страшно да бъдеш разлюбен. Подходът й е реалистичен, езикът изчистен. Без да е излишно сантиментална, тя предава цялата гама от чувства и мисли, които съпътстват една нежелана раздяла.
Мартина Хаг, родена на 09.06.1964 г., е шведска актриса и писателка. Удостоена е с наградата Журналист на годината през 2003 г. През 2016 г. книгата й „Нашата история“ е избрана за Книга на годината.
- Чешки център
Заглавие: Езерото
Автор: Бианка Белова
Превод: Васил Самоковлиев
Издателство: Изида
Година на издаване: 2018
Място на четене: Студентски дом, централно фоайе, пл. “Народно събрание” 10
Чете: Руси Чанев
Описание:
Рибарско село някъде накрай света. Езеро, което пресъхва и зловещо оголва бреговете си… Историята на момчето Нами въплъщава това безутешно място, израства от токсичната кал на езерото, от изоставените сгради, където живеят малцина отчаяни нещастници и руски войници. Това е история стара като човечеството, история за странстванията на едно момче, което няма нищо, освен живота пред себе си. Но ако животът започне на края на света, може би ще завърши там, където е било неговото начало. Възмъжал, Нами се завръща, за да се потопи на дъното на вездесъщото езеро и да достигне до най-голямата тайна.
„Езерото“ е не само суров разказ за съзряването, но и постапокалиптична притча за унищожението на природата, след което настъпва опустошаването на човешките отношения и в крайна сметка на човешките души.
Бианка Белова е родена в Прага в семейството на чехкиня и българин. Работи като преводачка. Със съпруга си Ейдриън Т. Бел, който е музикант и художник, има три деца. Авторка е на четири публикувани книги. Последната от тях – новелата „Езерото“ (2016) – е удостоена с престижната чешка литературна награда „Магнезиа Литера“ в категорията „Книга на годината“ (2017), както и с Наградата за литература на Европейския съюз (2017). Освен на български „Езерото“ вече има преводи на повече от десет езика.
За повече информация:
Координатор за София: Валентина Стоева (Екип „Нощ на литературата“), Т: 0888801231, E: editors@detskiknigi.com
Силвия Дерибеева (Чешки център София), Т: 0886156172, Е: deribeeva@czech.cz
