Уважаеми колеги,
Настоящият материал беше подготвен за устно изказване на годишния семинар на АУБЕЛ в Стара Загора в частта „Неосъщественият дебат – какви ценности пренасят часовете по български език и литература“ – дискусия. Поради напредване на времето тя не се състоя и предложих да го предоставя за сайта. Поместването му на сайта на Асоциацията наложи известно редактиране, за да се включат онези коментари, които биха го допълнили съвсем естествено при устно изложение. Остава усещането за известна обстоятелственост, а същевременно и много остана неизказано, за което моля да ме извините.
Какви ценности пренасят часовете по БЕЛ
Размислите ми в тази посока не са по принцип или гонещи някакви обобщения, а са провокирани от конкретни обстоятелства и поставят повече въпроси, отколкото да намират отговори. Или поне не в обозримия хоризонт.
И така – какви ценности пренасят часовете по БЕЛ. Отговорът на този въпрос може да бъде търсен и намиран повседневно в различни ситуации. Моля да бъда разбрана правилно – далеч съм от мисълта за всяка проява на младия човек да бъдат търсени причини в часовете по БЕЛ. Но също така е дълбоко вярно, че тези часове влияят в не малка степен върху формирането на ценностната система на подрастващите. От това не може да се избяга, а за себе си мога да кажа, че и не искам.
Въпросът за ценностите в последния месец, но мислени не само във връзка с часовете по БЕЛ, аз пряко обвързах с проведените ДЗИ. „Филмът“, в който бяхме вкарани покрай задачата върху стихотворението „Кино“, е една твърде лоша продукция. В понятието „филм“ не включвам онези смислени, интелигентно написани с много лично присъствие работи, които само могат да радват учителското сърце. Главни герои в продукцията без достойнства и ценности са зрелостници, наречени от мен тарикати. С напредването на проверката все повече колеги бяха „ощастливявани“ от папки „тарикати“. А те поставяха пред нас поредица от нелепости:
– Дословното преписване от зрелостниците на текст от помагало без всякакво замисляне върху съдържанието не отстоява абсолютна никаква ценност, за която е идело реч в нашите часове.
– Един текст, който от позицията на зрял човек – учител, университетски преподавател, литературен историк звучи убедително, пренесен абсолютно буквално изпод химикалката на ученика звучи нелепо поради чуждата му терминология и стил.
– При ярко заявената лична позиция в авторския материал може да има и дискусионни твърдения, за които на зрелостника и през ум не му е минало, та поне да ги избегне.
– Поради некачествена графика на буквите и отсъствие на мисъл в главата на действащите лица в цитирането на Вапцаровата творба 13 пъти беше допусната грешка. Така небето над Джон и Грета 13 пъти беше „сиво“, а не „синьо“. За мен този нов епитет обезсмисля изводите, които зрелостниците с такова задоволство (в това съм сигурна) са пренасяли механично в своите работи.
Всичко това ми даваше основание да снижавам точките по критериите, независимо от очакваната разлика с втория проверяващ.
Брожението сред оценителите нарастваше, но то беше съпроводено и с ясното съзнание, че сме безсилни да направим нещо повече от съставяне на протокол. Щом като не са хванати да преписват по време на изпита, никакви санкции не могат да се предприемат спрямо зрелостниците. И тук трябва да кажа, че някои колеги се отказаха от писането на протоколи, защото не очакват ефект от това.
Уважаеми колеги,
Съгласна съм, че с преписване на ДЗИ не се сблъскваме за първи път. Но поне за мен в папка „тарикати“, която аз преглеждах тази година, прозираше особена наглост. С високите си резултати на затворените въпроси (от 23 до 30 т.), въпреки явна неграмотност при свободните отговори, и с точките от преписаното интерпретативно съчинение тези младежи постигаха с малка разлика броя точки, с който в предишната папка бяхме оценили едни удовлетворителни, прекрасни, смислени и различни зрелостни работи. Зад последните си личеше положеният труд и развитото мислене.
И ето една основополагаща за човешкото развитие ценност, върху която сме акцентирали, работейки по редица текстове, но която бе потъпкана и обезсмислена с настоящите правила за ДЗИ – трудът, трудолюбието. С отсъствието на възможност за санкция в такива ситуации е обезсмислен трудът на три групи хора: на отговорно работещите за подготовката си зрелостници, на учителите на тези тарикати, чиито усилия са потъвали като вода в пясък и не на последно място, но в края на веригата – на оценителите на матурите. Защото в крайна сметка в цитирания случай какво или кого оценяваме?
Бихме могли да продължим списъка с отсъстващи или потъпкани ценности в коментираното по-горе – чест, достойнство, отговорност, себеуважение и уважение към другите, силата и умението да губиш. Но всичко това е извън полезрението на тарикатите.
Трябва ли обаче да бъде извън полезрението на училището, на наредбите на МОН за провеждане на ДЗИ? Трябва ли да се правим на щрауси, скривайки главите си и дистанцирайки се от проблема? Или на известното трио маймуни – не знам, не чух, не видях.
Мисля си, че на училището и на институциите, свързани с него, не им отива да участват в ценностната деформация. И тъй като не смятам, че преписването е измислено от нас, е добре да погледнем какви решения са намерили в други държави и образователни институции. Неотдавна прочетох следното: „В престижен американски университет бяха прекратени студентските права на 50 човека заради установено преписване при преглеждане на изпитните им работи.“ Явно е престижен и заради това. На някого примерът може да се стори по-силен или не на място, защото е свързан с по-висока образователна степен. Но аз го посочвам като намерено решение. Защото не е само мое мнението, че трябва да се предвиди санкция в подобни ситуации, докато се промени форматът на зрелостния изпит, така че да дава възможност за изразяване на степен на зрелост в едно изпитание. В противен случай въпросът какви ценности пренасят часовете по български език и литература ще остане да виси безответен в пространството, да се изпълва постепенно с куха фразеология.
Ваня Георгиева