На трети ноември 2017 г. в Големия салон на БАН се проведе Вторият форум на Института за български език на БАН “Изследователски подходи в обучението по български език”. На Форума бяха представени доклади от академичната общност и от учители по БЕЛ, свързани със съвременните проучвания и технологии за преподаване на родноезиково облучение.

Докладът на госпожа Марина Петрова представя технология за интерактивно преподаване на създаване на електронно писмо, съобразно новите държавни образователни изисквания и учебни програми по български език. В доклада се отразява съвременното състояние на комуникацията в електронната поща и се представя методология за преодоляване на комуникативните затруднения чрез работа в екип чрез определени цели, комуниканти и комуникативни ситуации.

Марина Петрова 2017 Форум БАН

УЧИТЕЛ ПО ЛИТЕРАТУРА ЛИ? ДА, ОТ ТЯХ СЪМ!

Перифразирането, допустимо, но не и самоцелно, на заглавието на известната книга на високоценения проф. Никола Георгиев иде да покаже не друго, а възторгването от единението на съмишленици, посветили усилията си в сферата на преподаването на предмета български език и литература в родното училище.

С оглед изпълняването на своите задачи и последователното достигане до поставяните цели, Асоциацията на учителите по български език и литература (АУБЕЛ) в сътрудничество с Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) за поредна година проведе специализирана тематична конференция – „Методически проекти на учителя по български език и литература”. Двудневният национален форум (28.10.2017 – 29.10.2017), събрал в заседателната зала на ЦРЧР колеги, но преди всичко съидейници, ангажирани дейно с проблемите и предизвикателствата пред образователната система, предостави възможност за разнопосочни търсения и вглеждания в отделните аспекти на преподаването на предмета български език и литература в съответните етапи на обучение.

Съобразно направените наблюдения и получените резултати и оценки от обсъжданията, всички участници в семинара – и лектори, и гости – в пълно съгласие се обединиха около нагласите и представите за потребността от подобни по-непосредствени общувания сред колегията и размяната на опит и впечатления от динамичната практика в училище, от такива възможности за (само)полагане в диалога и проективите чрез него между образователните институции. В това отношение важно бе присъствието на представители от Регионалното управление на образованието (София – град), Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ, Центъра за развитие на човешките ресурси.

А тези наблюдения, богато нюансирани, задаващи перспективи за продължаване на вече подетото при други, следващи методически срещи, бяха организирани в два основни структурно-тематични блока. Да ги наречем условно същинско методически и над-(или мета-)методически.
Първият включваше доклади на учители от цялата страна (София, Девин, Габрово, Севлиево). Водещият акцент падаше върху конкретни методически насоки и идеи за преподаване на литературни сюжети, теми и проблеми в прогимназиалния и в гимназиалния етап на обучение.

Лилия Дикова-Богданова, учител в 104. ОУ „Захари Стоянов” (София), предложи твърде интересна разработка, в която знанията и възможностите по роден език и литература могат да бъдат поучително успоредени през занимателно-игровия елемент – как едно състезание по правопис чрез вплетен в него приказен сюжет в 5. клас може да бъде забавно предприятие с отлично постигнати резултати.
Гл. ас. д-р Людмила Берковска (СУ „Св. Климент Охридски”), д-р Николай Метев (91. НЕГ) и Владилена Катевска (Национална Априловска гимназия, Габрово) съсредоточиха своите разсъждения над отделни тематични ядра от литературния материал в 8. клас, съобразен с новата учебна програма.

В първия случай бе предложен методически проект за изучаване на Сафо. Д-р Берковска последователно разгърна примерен урок за древногръцката поетеса – от вглеждането в конкретния културен и исторически контекст през мястото на Сафо в него до целенасочени анализационни наблюдения върху „Мъките на любовта” с фокусиране върху отсъстващия последен стих на творбата в българските преводи и произтичащите от това значения. Д-р Метев от своя страна се спря на възможностите за съпоставяне на тематично свързани текстове. Продуктивното начинание изискваше разбирането и осмислянето на мита за Прометей в идейно диалогизиране с произведения на Гьоте и Карел Чапек. Работата на Вл. Катевска предложи интересен и все по-налагащ се съобразно изискванията на времето метод за преподаване на мита за Сътворението (грехопадението) в контекста на предходни знания и на съвременните технологични постижения. А чрез наситените междупредметни връзки се открои и основният концептуален ред: изкушение – пожелаване – удоволствие – размисъл – избор – решение.

Виолета Инева (31. СУЧЕМ, София) разгърна своето изложение, посветено на работните листове по литература, обогатено с множество примери от ежедневната професионална практика. Имела Данаилова от СУ „Христо Ботев” (Девин) бе насочила усилията си в посока на открояването, систематизирането и прилагането на различни учебни ситуации в обучението по литература в 10. клас, придържайки се към идеята, че тъкмо чрез тях се спомага за освобождаването от механичното придържане към догматични образци и от следването на задължителни етапи при реализирането на целите на всеки конкретен урок.

Евелина Средкова (Първа английска гимназия, София) и Даниела Йорданова (СУ „Васил Левски”, Севлиево) се спряха върху литературен материал, тематично съобразен с изискванията за ДЗИ. Ранните стихотворения на Христо Ботев – през диахронния или през синхронния метод да бъдат изучавани, какви са преимуществата, но и възможните рискове. Тези проблемни области служиха за отправни точки в доклада на Е. Средкова, докато в този на Д. Йорданова те бяха свързани с предложени добри възможни практики в обучението по български език и литература в 12. клас при целева група, в която българският език не е роден. Приятната изненада в края на първия ден на заседанията бе и представянето от страна на г-жа Йорданова на свои произведения, преимуществено от последната си стихосбирка, което придаде непосредствена художественотворческа атмосфера на събитието.

Спрямо другата част (условно назована над-(/мета-)методическа) от докладите на конференцията може да се посочи, че те изпълниха една важна задача – уплътняването на връзките, развиването на взаимоотношенията между съответните образователни институции, съсредоточена главно около една (но не единствена) цел – отделните възможности пред българския учител при изпълняването на така потребното в своята посветеност. Изложението на проф. Росица Пенкова (СУ „Св. Климент Охридски” – ДИУУ) с конкретни данни и факти разгледа значимостта на професионалната квалификация на учителите (задължителна и избираема) и качеството на училищното образование. Гл. ас. д-р Мирена Легурска (СУ „Св. Климент Охридски” – ДИУУ), изхождайки от разбирането, че най-важната цел на училището е изграждането на личности, посочи различните начини, методи за нейното достигане, като се опря на един конкретен – интерактивния. Подход модерен (според нормативните изисквания) и популярен (според колегията). Дейността на eTwinning на Европейската комисия, свързана с предоставянето на нови възможности за българското училище, бе обект на наблюдения и представяне в работата на гл. експерт Милена Караангова от отдел „Младежки дейности” към дирекция „Програмни дейности, селекция и анализ” – ЦРЧР. В хода на представянето се акцентира върху нарастващия брой на учителите, използващи тази електронна платформа за професионално общуване и сътрудничество.

В сходна проблемна посока бе положен и докладът на д-р Вася Арсенова (гл. експерт, отдел „Мобилност”, дирекция „Програмни дейности, селекция и анализ” – ЦРЧР), с който се проследиха възможностите за сътрудничество за иновации и обмяна на добри практики посредством ТСА (Транснационално сътрудничество), Евродеск и Европас документи. Старши експерт Станислав Георгиев от РУО (София – град) засегна също върде важни въпроси, касаещи методическите решения и образователната ефективност в контекста на изследването PISA.

Така чрез тези два водещи тематични блока конференцията придоби цялостност и разнопосочност на търсенията, утвърждаващи едни откроили се нагласи спрямо случващото се в образователната система – Учител по литература ли? Да, от тях съм… вкусил меда и жилото на избора да бъда такъв.

Д-р Владимир Игнатов
9. френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”

Предлагаме на Вашето внимание текста на д-р Маргарита Димитрова.

АУБЕЛ

Училищното образование и книжовният български език

У Ч И Т Е Л С К О П О Р Т Ф О Л И О

Въведение

За целите на образованието и портфолиото като инструмент

Как може да подобрим качеството на нашия живот? Това е въпрос, който всеки жител на нашата планета си задава. Въпрос, на който политиците на местно и европейско ниво се опитват да отговорят. Сред различните отговори съществува убеждението, че образованието и обучението могат да го подобрят значително, отчитайки триъгълника на знанието: образования, изследвания, иновации.

Ученето през целия живот и осигуряването на мобилност чрез висококачествено образование и обучение са особено важни и позволяват на всички лица да придобият умения, които са релевантни не само на пазара на труда, но и за активно участие в гражданския живот.
Европейската рамка на ключовите компетентности за учене през целия живот определя осем ключови компетентности, които са необходими за пълноценното включване на гражданите в обществото на знанието. А именно:
1. Комуникативни умения на роден език;
2. Комуникативни умения на чужд език;
3. Математическа грамотност и базови познания в областта на науките и технологиите;
4. Дигитални компетентности;
5. Умения за самостоятелно учене и събиране на информация;
6. Граждански компетентности и умения за междуличностно общуване;
7. Предприемачество;
8. Културни компетентности – изразяване на идеи, творчество, емоционално и естетическо съпреживяване на света чрез музика, литература, пластични изкуства и др.

Учителите имат изключително важна роля в развитието на общото образование и на специфичните умения за работа и професионално израстване. В повишаването на квалификацията на педагогическите кадри е изключително важна връзката между компетентността на учителите и препоръките на Европейската общност, които сами по себе си са цели на институцията, в която работят. Съвременното образование изисква следните умения и знания, които учителят трябва да притежава:
• Нови педагогически умения по линия на подхода, поставящ в центъра обучаемия;
• Възможности за обучение на работното място, свързано с усъвършенстване на методическите и научните компетентности;
• Съвременни професионални умения, свързани със съвременните технологии и практики;
• Съзнание за различията на образователната среда, състава на учениците, връзката с родителите и другите институции на гражданското общество;
• Умения за работа в екип и създаване на мрежа от отношения между учители, научна среда и възможности за ползване на методична и научна литература;
• Управленски, организационни и комуникативни умения.

Защо портфолио?

Портфолиото е доказателство докъде учителят е успял да постигне посочените по-горе цели. Портфолиото е „витрината” на учителя. То никога не е завършено изцяло. То е нещо, което е в пряка връзка с професионалното израстване на учителите. Този атестат на учителя е колекция от материали, които документират представянето на учителя. Може да бъде използвано за представяне на доказателство за това, което е било направено в клас, за илюстриране философията за преподаване и учене на конкретен учител, за осигуряване на структура, база, върху която се анализира нечия работа, също така и като „витрина” в случай, че учителят кандидатства за нова работа или за повишение.Портфолиото може да бъде разработено с подкрепата на ментор, чиято роля е да напътства учителя при съставянето му.

Учителското портфолио е иновационен инструмент за разпознаване и диференцирано оценяване на качеството на дейността на учителя

Етимологията на термина портфолио се свързва с две съставящи го думи – порт– портативен, преносим, удобен за носене и фолио – лист, сгънат на две. В началото на своята употреба терминът портфолио бележи в извънобразователни области. В ново време портфолиото функционира и в икономическата сфера със значение на публичност на актуалното финансово състояние на даден обект.
Употребата на портфолиото в образователната област датира в 80-те години на 20 век – в американската образователна система. Съдържанието на индивидуалната папка на всеки ученик, поддържана от учителя е разнообразно, като по този начин се проследява личностното развитие на всеки ученик по време на престоя му в училище.
Постепенно практиката на портфолио се екстраполира и върху участието на самия ученик в поддържане на неговото портфолио.
Към настоящия момент в американското училищно и университетско образование портфолиото е дотолкова „сраснало” със системата, че отдавна не представлява интерес като новост.
В последното десетилетие практиката портфолио се разработи успешно и се оказа приложима и към работата на учителя. Сега това е валидно и в страните членки на Съвета на Европа. Акцентът в неговия формат е върху периодичното самооценяване на езикови компетенции в контекста на ученето през целия живот.
Ако се опитаме да обобщим какво представлява за учителя портфолиото след кратък преглед, ще обобщим:
• Портфолиото е практика за представяне на съвкупност от продукция, касаеща работата на учителя;
• То е снабдено с доказателствен материал, принадлежащ на съответния учител;
• Това е индикатор за признаване на постижения, когато става дума за необходимост от оценяване на тези постижения;
• Този индекс е ефективен и при взаимно признаване на постижения, особено когато става дума за необходимост на учещи се хора;

І. Оценителен аспект в портфолиото и като инструмент за разпознаване и удостоверяване на качеството на учителската дейност

Въведено в образователната сфера като техника и практика за оценяване и удостоверяване на учебните постижения, портфолиото може успешно да служи и за оценяване и удостоверяване на учителската дейност. Трудно могат да се намерят аргументи, като контра основания. Сега, когато трябва справедливо да се оценяват учителите в усилията им за по-висока квалификация и иновативност в работата, диференцираното оценяване на техния труд е задължително. Това само ще повиши качеството на образователния процес и ще стимулира учителя да знае и може повече.

Следва логично да зададем въпроса – какво е и какво не е учителското портфолио?

Портфолиото на учителя е доказателствена колекция от документи, доказващи професионалния път на учителя, която придружава професионалната биография на учителя. Кои са акцентите?:
• Положителната динамика в нея;
• Елементите на публичност и прозрачност;
• Рекламната функция.
Доказателствата се осигуряват от материали от различен характер, в зависимост от това какво се удостоверява:
• Образователни сертификати;
• Участия в програми за продължаващо обучение;
• Оценителни резултати;
Съвкупният индекс на качеството на учителската дейност, регистрирано и проследявано в портфолиото, се определя не като сума и съответно средно аритметично от зададените показатели. Той се формира на базата на относителния дял на тежест на показателите.
За да функционира един пакет материали за преподаване в качеството му на елемент от учителско портфолио е необходимо тези материали да са модифицирани в доказателства за персоналния напредък на конкретния учител, а не просто приложени извадки от теоретични постановки в специализирана научно-педагогическа или друга литература, нито приложени чужди образци, включително тестове за проверка и оценка на знанията, уменията и компетенциите на учениците. Идеята на учителското портфолио е всичко това да е преминало през личната практика на притежателя на портфолиото в качеството на доказателствен материал за индивидуален професионален напредък.
Счита се, че една от непосредствените причини за нововъведението учителско портфолио е опит за преодоляване на установената тенденция за снижаване на качеството на образованието. Както вече казахме в началото, европейската идея за качество на образованието интегрира осем концепции, една от които е свързана с резултатите; друга с непрекъснато или продължаващо образование (учене през целия живот); друга към иновации и подобрения в учебния процес и пр. Ние имаме предвид качеството преди всичко, като еквивалент на стойността на вложените усилия, на тяхната степен на полезност.

УЧИТЕЛСКОТО ПОРТФОЛИО, КАТО ЕФЕКТИВНА ТЕХНИКА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО

1.Техниката учителско портфолио отразява връзката между научно-теоретичните знания и персоналната педагогическа практика в дейността на учителя;
2. Притежателят на портфолио е поел задължение активно да поддържа своята компетентност;
3. Учителското портфолио има срок на годност, гарантиращ качество;
4. Осигурява качество на образователната дейност чрез съдържащата се в него възможност за прозрачност, откритост и публичност; това дава възможност всеки гражданин да получава качествени образователни услуги;
5. Учителското портфолио документира напредъка и перспективата в професионалната биография на своя притежател.

ДИЗАЙН НА УЧИТЕЛСКОТО ПОРТФОЛИО

Колекцията на учителското портфолио може да се композира в отделни рубрики (раздели, папки). Всяка от рубриките, в зависимост от своята функция, е натоварена със специфично съдържание.
Броят на рубриките в структурата на учителското портфолио е променлива величина. Тези рубрики са композирани в три идентични по формат блока:
Блок А – документи;
Блок В – доказателствени материали;
Блок С – отзиви, оценки, включително удостоверяващи текстове.
Характерна особеност на дизайна на учителското портфолио е композицията на всяка от рубриките в по три идентични по формат блока:
Когато се прави експертна оценка на един учител, т. е ., когато се дава експертиза за качеството на дейността на притежателя на конкретно портфолио, от съществено значение е оценката да се придружава и от информираното съгласие на притежателя. Това е нужно, тъй като освен оценката на експерта е изготвена и върху самооценката на притежателя на портфолиото.

Подготовка на портфолиото:

Повечето учители имат проблем в преценката какво да включат в портфолиото.Свързан с това е въпросът как най-добре да се представи материалът, съставляващ портфолиото. Трябва да бъдем внимателни да не превърнем портфолиото в колекция от документи. Селекцията от документите трябва да бъде смислена. Би могло да се представи едно по-подробно портфолио и едно по-кратко, което да съдържа само основна информация.
Има няколко въпроса, с които учителят трябва да се съобрази при подготовката на портфолиото.Не е достатъчно да се напише, че г-жа Иванова е получила много добра оценка при посещението в час по математика от директора или експерта по съответния предмет.Подходящо би било да се мотивирате защо сте избрали този метод, какво сте имали предвид, когато сте проверявали степента на знания и оценките, които сте поставили. В секция „защо”, предназначена за размисъл, желателно е да се отчитат източниците на вдъхновение, начин и стил на работа, по който осъвременявате преподаваната материя. Както казахме вече, портфолиото е развиваща се дейност, която дава възможност на читателя да наблюдава професионалното развитие на учителя. Не бива да забравяме, че този който чете нашето портфолио не трябва да се затормозява за търси и намира информация в някакъв огромен файл. Една допълнена с последни данни таблица би била полезна в това отношение. Съдържанието на приложеното в портфолиото представлява баланс между предоставена информация, нашите разсъждения, доказателства от висшестоящите, от колегите и учениците. Списъкът на всички заглавия за бърза справка в секция „Приложения” (например) може да ни помогне да оценим портфолиото и възможност да го сравним.

Какви раздели (рубрики) може да има едно портфолио?

1. Университетско образование – в тази рубрика се посочва университетското образование , образователно-квалификационната степен(бакалавър, министър); университет, страна и др.
2. Стажантска практика – къде, кога и колко време; име на преподавателя(супервайзера);
3. Индивидуално професионално развитие – (продължаващо образование): професионално-квалификационни степени; посетени квалифициращи курсове; допълнително професионално образование и пр.

Разработена подробно всяка рубрика ще представи професионалните компетенции на учителя в три основни групи:

1. За научно съдържание, редуцирано за учебни цели – по предмета, по който учителят преподава;
2. Първостепенни психологически, педагогически и изследователски компетенции;
3. „Упъномощаващи” компетенции:
• За професионална стратегия
• За продължаващо професионално развитие;
• За професионални контакти;
• За изследване и развитие;
• За педагогически маркетинг и мениджмънд в класната стая;
• За гарантиране на качеството.

По- подробно то би могло да има следното съдържание:

• Резюме – информация за учителя, който съставя портфолиото;

• Философията на учителя– неговото виждане за ролята, която изпълнява в образование, обучението и възпитанието на ученика;
• Методи на преподаване – защо е избрал този метод, каква е неговата образователна стратегия;
• Отговорност на учителя – информация за учебната дисциплина, която той преподава и научните новости в тази посока;
• Процес на учене – обратната връзка от учениците;
• Оценка на учениците за преподавателя;
• Друга информация, която има отношение към професията;
• Бъдещи планове/цели, включително и професионалното саморазвитие;
• Самооценка – твоята оценка за постигнатите цели и професията , в която се изявяваш;
• Приложения ( сертификати, дипломи, грамоти и други документи, отразяващи професионалното развитие и израстване).

Част 1. Резюме

В този раздел се очаква учителят да представи себе си. Съществуват различни начини за това, но най-разпространеният е чрез включването на curriculum vitae (CV) Europass е стандартният модел на СV. Този тип портфолио, който включва пет документа, предназначени да помогнат на гражданите да представят притежаваните от тях умения и квалификации ясно и лесно разбираемо на пазара на труда, както и в образованието и в обучението. Europass включва 5 документа:

• Автобиография;
• Паспорт;
• Сертификат
• Приложение към дипломата;
• Мобилност;

В този вид СV е необходимо да включим миналия си трудов опит, включително препоръки, становища и други доказателства. Тук се включва и пълната картина за способностите на едно лице да ползва чужди езици.

Част 2.

Философия на преподаване:

Портфолиото е инструмент, чрез който опознаваме себе си. То помага на автора да размишлява върху своите разработки, да осмисли какво знае, какво още би могъл да направи и да се включи във форма на самооценка и оценяване. Този процес помага на автора и на този, който се интересува от портфолиото, да идентефицира областите, в които учителят е силен, както и тези, които се нуждаят от по-нататъшно развитие на персонала, респ. учителския колектив. Чрез прочита на философията на преподаване на даден учител, управляващият екип, както и отделният индивид ще осъзнае какво е виждането на конкретния учител за образованието, дали то съответства наизискванията
на училището, в което работи и дали е в съгласие с основните насоки, определени от Европейската общност.
Следващите въпроси могат да ви помогнат при осмислянето и създаването на ваша собствена философия на преподаване:
1. Според Вашите виждания какво прави един добър учител? Как формирате мнението си? Какви учебни, помощни материали и литература Ви вдъхновяват?
2. Какво мислите за учителската си кариера? Възприемате ли я като призвание, като мисия и работа?
3. Какви са вашите убеждения за преподаването и ученето?
4. Как се чувствате, какво мислите за различните ви роли – на духовен наставник, на социален работник, на социализиращ в нормите на обществото.
5. Как убеждавате вашите ученици? Какво всъщнос искате да постигнете сред тях и за тях?
6. Какъв тип педагогически похвати използвате сред учениците в клас?
7. Тези педагогически похвати променят ли се от клас в клас, от тема в тема, дисциплина и спрямо други теми? Променят ли се през цялата ви преподавателска кариера?
8. Има ли и до каква степен връзка между вашата философия за образованието и преподаването ви в клас?
9. Може ли да дадете специфични примери от вашия учителски репертоар, които отразяват вашата философия на преподаване?
10. Може ли да посочите списък със семинарите, дебатите, телевизионните програми, които смятате, че са допринесли за вашата философия на преподаване.

3. Методи на преподаване:

Тази рубрика накратко представя виждането на учителя на различни методи за преподаване в зависимост от методичната единица, учебните планове и програми, специфичното за учебния предмет.
В този раздел се описват накратко с стратегиите за преподаване, които включвате:
• Примери за материали, които сте разработвали(презентации, брошури, кейсове и др.);
• Примери за дейности, които вие сте организирали;
• Примери за иновации в стратегиите на преподаване;
• Примери за допълнителни четива, които можете да представите на учениците;
• Примери за това как интегрирате информационните технологии във вашите уроци;
• Информация за всяко изследване, което ви е вдъхновило да промените методите си за преподаване.

Част 4. Обратна връзка

В този раздел от вас се очаква да дадете доказателства за ефективността на преподаването ви:
• Какви методи използвате за оценка на вашата ефективност на преподаване? Резултати от оценки, общото представяне на учениците, обратна връзка;
• Имате ли доказателства, че достигате до всички ученици в клас, а не само до най-талантливите?
• Чувствителен ли сте към различните им потребности, силни страни, способности?
• Какви инструменти използвате, за да оцените учениците?
• Имате ли форма за обратна връзка?
• Образци на тестове, ученически разработки;
• Есета; отчети и пр.

5. Оценка от учениците:

В процеса на обучение има основно два социално-рулеви субекта, дефинитивно принадлежащи към процеса на обучение; те имат точни функции, а оттам и свой дял.
• Основната функция на учителя е да формулира и да „режисира” поставянето на учебно-познавателни задачи. С други думи казано, да фрагментира едно или друго учебно съдържание под формата на логически издържана последователност от задачи.
• Другата основна функция е тази на ученика – да дава свое решение на задачите.
Нашето внимание е насочено към оценяването на труда и усилието на учителя. Затова веднага възниква въпроса – от какъв тип би следвало да бъде инструменталният формат, чрез който ученикът да оценява качеството на дейността на своя учител?
В продължение на повече от 15 години (според психолози – доц. Емилия Алексиева, СУ) учители от цялата страна, преподаващи по различни учебни предмети и в различни етапи на образование и видове училища, преминали през специализирано обучение, успешно прилагат инструментариум за оценяване от учениците на качеството на своята дейност, който е основан на психологическия механизъм на личностното усвояване на едно или друго знание.
Предлагаме измерителна карта, която е стандартизирана. Тя е съставена от девет оценяващи въпроса така, че те покриват основни индикатори на качеството на образователната дейност. Най-характерната особеност е в това, че индикаторите представят пресечната точка на дейностите в даден образователен фрагмент – на учителя като субект на педагогическа дейност и на ученика, като субект на учебно-познавателната дейност.
Индикаторите за качеството на учителската дейност, оценявана от ученика, се съсредоточават в няколко посоки:

• Времева посока в личностната ориентация на ученика. Обективира се главно чрез два въпроса:

1. Ако това, което днес разработвахме, ти беше известно по-рано, би ли могъл да преодолееш някои от твоите познавателни/личностни проблеми?(да; не);
2. Ще можеш ли някога да използваш това, което днес учихме?
• Пространствена посока – демонстрира ли учителят днес това, което говори? (да; не);
• Аз посоката- тя е специфична в интерактивно базираното обучение, тъй като в него участват два аз-а – този на учителя и този на ученика.
От тези две гледни точки са и въпросите, които обективират Аз-посоката: 3) достъпност; 4) речта на учителя; 5) емоционалност; 6
активността на класа за деня; 7) кого от съучениците си оценяваш най-активен днес? 8 ) твоята собствена активност.
В заключение на оценителната парадигма в учителското портфолио може да се изтъкне, че:
• Има смисъл и професионално е оправдано учениците да оценяват качеството на учителската дейност периодически, през определени интервали от време;
• Учителят да анализира публично пред класа резултатите от оценяването, наслагвайки всяка следваща оценка и представяйки динамиката на общата оценка от учениците на качеството;
• По преценка и според възможностите на учениците учителят може да възлага обработката, представянето и коментара на оценителните резултати на отделни ученици или на екип от ученици – или постоянен екип, или сменящ се върху основата на публично възприет принцип. По този начин учениците и учителите се преживяват взаимно като свързани и ангажирани;
• Оценителните резултати, съпроводени от автентично попълнени от ученици оценителни карти, учителят поставя в своето портфолио; така оценките и тяхното документиране показват положителната динамика в качеството на учителската дейност;
• Оценителните процедури са анонимни;
• Коментираният измерителен инструмент е само един елемент от цялостен, взаимосвързан комплект, но същевременно може да се прилага и автономно.

Задаваме въпроса – дали родителят следва да оценява учителската дейност?

Отговорът на този въпрос може да бъде положителен и отрицателен. На него учителят следва да конструира специална роля, например на наблюдател или на консултант.

6. Друго

В този раздел ще включим всички други дейности, които по някакъв начин оказват влияние на учителската професия и качеството на преподаване. Това може да включва:
• Работни групи, в които сте включени като експерт и които влияят върху професионалното ви израстване;
• Конференции, които сте посетили(посочване на датата, заедно с програмата на събитието);
• Материали, които сте представили по време на конференцията или публикувани в списание или вестник;
• Доказателства от трети страни – напр. научни, даващи обратна връзка за вашата кариера като учител;
• Участие в дейности, свързани с образованието, но извън институцията;
• Домакин или участник в предавания по телевизията.

Част 7. Бъдещи планове

Това е важен раздел от вашето портфолио. То показва как планирате да подобрите преподаването си в бъдеще. Трябва да включва планове в краткосрочен и дългосрочен период например да запишете магистратура във вашата област. В рамките на философията за учене през целия живот всеки индивид независимо от професионалната си област не трябва да спира своето саморазвитие.
В този раздел авторът посочва как ще се развива в бъдеще, както по отношение на учебното съдържание на преподаваната материя, така и по отношение на уменията му в областта на преподаване.

Част 8. Самонаблюдение

Идеята за самонаблюдението е чрез представеното от вас да разберете повече за себе си, като учител и обучаващ се. Самонаблюдението е начин на самооценка. То е процес на анализ на вашите действия и влиянието ви върху учениците. То също така изразява как успявате да организирате професионалния си живот: посетени курсове, прочетена методична литература, проведени дискусии с колеги, ежедневния опит в клас и др.
За да осъществите тази важна част от вашето портфолио, може за отговорите на следните въпроси, които ще ви помогнат да го направите:
• Коя е на-силната ви страна като учител?
• Какво най-много бихте искали да промените в своята професионална работа?
• Кое е най-забележителното ви постижение?
• Какви нови стратегии за преподаване си опитвал през последните години?
• Какво си научил от стратегиите, които са били успешни?
• Какво говори учебната ви програма за стила ви на преподаване?
• Как мотивирате изявените ученици? Как мотивирате учениците, които искат да постигнат повече?
• Как бихте описали отношението между вас и учениците ви?
• Какви са трите най-важни неща, които новопостъпилите учители във вашата област трябва да знаят, за да бъдат ефективни?
• Как б
• Как бихте описали отношението си към преподаването? Променило ли се е през последните години?

Част 9 Приложение:

В приложението може да включите всяка друга информация, която смятате , че има отношение към представената такава портфолиото.

Не претоварвайте секцията с много информация – в противен случай няма да бъде прочетена въобще.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОЦЕНКА НА ПОРТФОЛИОТО:

• Портфолиото включва ли настоящата информация?
• Портфолиото съдържа ли баланс на информация, представена от вас, другите за вас и продукти от процеса на учене?
• Налице ли е логическа свързаност между отделните компоненти на портфолиото, разкриваща връзката между представената ефективност на практика и философията, изложена в портфолиото?
• Дали портфолиото демонстрира обвързаността на преподаването с институционалните стратегически приоритети и мисии?
• Дали портфолиото адекватно допълва описанието, анализа, целите с емперични доказателства в приложението?
• Колко ясно портфолиото разкрива съответствието на професионалното развитие спрямо училището, в което работите или искате да работите?
• Дали резултатите на учениците разкриват едно успешно преподаване?
• Дали портфолиото осигурява доказателства за положени усилия за подобряване на преподаването? Има ли доказателства за подобряване на методите, материалите, оценките, целите?
• Как портфолиото представя индивидуалния стил, постижения, дисциплина?
• Дали оценяващите разбират и оценяват как и защо портфолиата се използват и знаят ли техните възможности и ограничения?

Референтен обзор върху портфолиото на учителя от НАЦИД може да намерите тук:
http://aubel-bg.com/wp-content/uploads/2013/01/portfolio-teacher_doklad_NACID.doc